При стъпването си в ада поетите срещат ония, които са наказани в преддверието, защото през живота си не са направили ни добро, ни зло. После достигат до брега на Ахерон, дето Херон прекарва душите на грешните. Там, ослепен внезапно от силна светлина, Данте пада на земята в безсъзнание.
"През мен се влиза в град скръбен и вечен;
През мен се влиза там, где скръб цари;
През мен се влиза при народ обречен.
Тук правдата Твореца озари:
Мощта небесна, Разумът пресвети
И първата Любов ме сътвори
И ще пребъда аз през вековете
Надежда тука всяка оставете!"
Такива думи над една врата чернееха.
Какво друго да кажа освен: \m/ \m/ \m/
Мощта небесна, Разумът пресвети и първата Любов са Светата Троица, де. :)
No comments:
Post a Comment