Тук адът, ням за всеки лъч, реве –
така море при буря рев надава,
люляно от насрещни ветрове.
Тук адски вихър, който не престава,
влече душите в свойта слепота
(...)
Тук, както ято жерави към юг
се носят с тъжна песен в клин разперен,
летяха духове един до друг
сред вихъра в простора разтреперен.
„Какви души над тези глъбини
Така наказва този въздух черен?”
No comments:
Post a Comment