Данте - Ад, Психопесен 13

Не беше стигнал Нес отвъд реката,
когато тръгнахме през лес чудат
без ни следа от път под дървесата.

Не листи със зелен, а с тъмен цвят,
не клони гладки, а чепати, криви
не плод видях, а тръни с черен яд.

Там харпиите виеха гнезда,
прогонили от своите Строфади
троянците с прокоба за беда.

С криле щироки и с лица злоради,
с грабливи нокти и пернат корем,
те стенеха в шубраците неради.

И в миг от викове бях проглушен,
но хора нямаше пред моя взор и
от изненада аз се спрях смутен.

На вожда - струва ми се - му се стори,
че сторило ми се е да крещи
народ, укрит из горските простори.

И затова ми каза: "Ако ти
откършиш клонка от едно растение,
тя бързо твоя смут ще прекрати."

И аз посегнах и с недоумение
откърших стрък от трънка и завчас
"Защо ме късаш? - викна тя с вълнение

и цяла в черна кръв, застена с глас:
Кажи, защо ме късаш ти на части?
Нима ти нямаш капка жал към нас?

Знай: бяхме хора, а сега сме храсти;
да бяхме змии в тази равнина,
би бил по-жалостив към всички нас ти."

И като пълна със мъзга главня,
в един от двата края разгорена,
със стон сълзи от другата страна,

тъй бликаха от трънката ранена
слова и кръв и аз се вцепених
и пуснах клонката й преломена.
(...)
Въздъхна стволът с тежко съжаление
и се превърна на слова дъхът:
"Ще ти отвърна с кратко обяснение

Ако душата напусне свойта плът,
изтръгвайки се силом тя самата,
на Минос я изпраща тук съдът.

Тя пада тук и между дървесата
пониква като зърно от пръстта,
където е от случая посята;

израства в храст и с нейните листа
се хранят харпии и туй създава
и болка, и за болката врата."
(...)
Зад тях бе пълен с кучета лесът -
те тичаха като копои гладни,
когато от синджир ги изтърват;

и впиха зъби в сгушения; ядни
разръфаха го къс по къс пред нас
и хукнаха с месата многострадни.
(...)
Вергилий спря пред [храста]; "Кой бе ти -
попита, - та от всички твои рани
излиза тъжна реч и кръв шурти?"

*** Падуанецът Джакомо де Сант Андреа е известен със своето безразсъдно прахосничество. Веднъж, като не можал да посрещне в достатъчно пищна обстановка гостите в селската си къща, той я подпалил, за да изрази почитта си към тях.