Но помня, че преди от висините
да слезе Той със свойта светлина,
за да отнеме плячката на Дите,
високата зловонна долина
така протътна, сякаш сам всемира,
според мъдреца, любовта позна,
която в хаос неведнъж го сбира:
така се срути древната скала,
че тук и по-далеч снага простира
(...)
Кой иде втори? Срутва се това,
което той докосне тук с нозете.
Така не стъпват мъртви същества.
No comments:
Post a Comment