Тук пясъкът бе сух, еднообразен -
такъв подир Помпеевия крах
от ходилата на Катон бил газен.
Душите голи бяха легиони
и чувах как отчаяно реват
на групи според разните закони.
Едни съгледах гърбом да лежат,
вглъбени в мисли други пък седяха,
а трети се въртяха, без да спрат.
Последните от тях по-малко бяха,
лежащите - по-малко и все пак
от болка най-високо те крещяха.
В пустинята валеше гъст рояк
от огнени езици връз тълпата,
тъй както в ден безветрен пада сняг.
(...)
"О Капней, ако не са сломили
и досега надменния ти нрав,
то най-добре за яростта си дива
си ти наказан с твоя собствен гняв!"
No comments:
Post a Comment