Данте Алигиери - Ад, Песен първа (1)

и както този, който от морето
излиза на брега и запъхтян
лице назад обръща и занича
да види пак простора разлюлян,
така духът ми, без да спре да тича,
възви лице към долината пак,
която живите на смърт обрича.

And as a swimmer, panting, from the main
Heaves safe to shore, then turns to face the drive
Of perilous seas, and looks, and looks again,
So, while my soul yet fled, did I contrive
To turn and gaze on that dread pass once more
Whence no man yet came ever out alive.


Четейки двата превода, аз разбирам, че духът му е продължил да тича към хълма, докато физически той се е обърнал да погледне назад към долината на смъртта. Т.е. имаме нещо като отделяне на духа от тялото или по-скоро волево отделяне на тялото от духа... Можете да го видите като на филм, на забавен кадър... Даже може да си представим, как горкият дух продължава да тича... Тича, тича, оглежда се и осъзнава, че е изпреварил тялото. :)